Logo bg.existencebirds.com

Защо моето брахицефалично куче е такова хъркане!

Съдържание:

Защо моето брахицефалично куче е такова хъркане!
Защо моето брахицефалично куче е такова хъркане!

Roxanne Bryan | Редактор | E-mail

Anonim
Thinkstock
Thinkstock

Вашето куче хърка ли? Моят Винсент прави това. Като влак. Цяла нощ. Винсънт е френски булдог. Като такъв той се счита за брахицефаличен (късоглав). Което го кара да хърка толкова много, всъщност, че ако аз заспим в неговата компания, със сигурност ще страдам повече от безсъние. И между тези пристъпи на нежелано будност, това ще бъде неговото дрезгав дъх и разпиляни примамки, които ще пронижат мечтите ми дълго в останалата част от нощта.

Невъзмутими бедни приятели

Знам, че не съм сам. Реалността на хъркането на кучета е една от причините много специалисти по сън да осъдят практиката на споделяне на легло между хората и животните. Тяхното твърдение е, че хората, които страдат от нарушения на съня, са по-малко склонни да получат определеното си количество, ако са нападнати от звуци на кучешки княз (сред другите поведения, предизвикващи безсъние).

Но този пост не е за нашите човешки неудобства. Всичко е за тях. Защото, ако хъркането им е лошо за нас… какво трябва да се чувстват?

Страничните ефекти на хъркането

Всъщност ние приемаме, че повечето кучета, които хъркат, страдат от различни неудобни условия.

Помислете за сънна апнея, например: Изследвания от Университета на Пенсилвания, които използват английски булдоги като модел за човешка сънна апнея, предлагат убедителни доказателства, че хъркането е проблем за тази порода. Струва ми се, че същото може да се каже за много кучета, чиято горната дихателна конформация е подобно деформирана.

Ето откъс от резюмето:

„За да установим естествен модел на дишане, нарушено от сън, изследвахме дишането по време на будност и спяхме в английския булдог. Тази порода се характеризира с анормална анатомия на горните дихателни пътища… по време на сън, животните са имали нарушено дишане и епизоди на [значително намалени нива на кислород в кръвта]. Обратно, кучетата [с нормална анатомия на дихателните пътища] никога не са имали подобни епизоди.

Като пряк резултат от това разстройство на съня, кучетата вероятно се сблъскват с едни и същи проблеми, подобни на засегнатите хора. С други думи, те не само биха могли да бъдат изложени на риск от животозастрашаващи респираторни компромиси по време на това, което трябва да бъде спокоен сън, трябва да приемем, че те също могат да бъдат изложени на риск от следното:

  • Прекомерна сънливост през деня (хиперсомния)
  • Сухота в устата или възпалено гърло
  • Главоболие
  • раздразнителност

Проблеми по време на дневните часове

Но ненормалните дихателни пътища могат да повлияят повече от съня. Тези кучета най-вероятно изпитват известна степен на респираторни компромиси, което засяга и целия ход на събуждащия им живот.

Помислете как кучетата регулират телесната си температура по време на тренировка. Вместо пот механизма, който хората използват, кучетата предимно включват техния език и дихателните пътища като охлаждащ механизъм. Прохладният въздух подхранва топлината на кръвта, която преминава през многото съдове на езика и дихателните пътища.

Затова мислете за това по този начин: Кучетата, които не са в състояние да движат ефикасно въздуха, не само са по-склонни да претърпят топлинен стрес, но също така са по-малко склонни да пренасят достатъчно въздух в телата си, за да окисляват кръвта си ефективно. Следователно не само сънят и липсата на кислород през нощта, тези кучета вероятно издържат на хронична умора и проявяват нетърпимост към всички часове на деня.

Препоръчано:

Избор на редакторите